В 5632-2014
В 5632−2014 Легирана нержавеющие стомана и сплави, устойчиви на корозия, топлоустойчиви и жаропрочные. Марка
В 5632−2014
Група В30
INTERSTATE СТАНДАРТ
ЛЕГИРАНА НЕРЖАВЕЮЩИЕ СТОМАНА И СПЛАВИ, УСТОЙЧИВИ НА КОРОЗИЯ, ТОПЛОУСТОЙЧИВИ И ЖАРОПРОЧНЫЕ
Марка
Stainless steels and corrosion resisting, heat-and resisting creep resisting alloys. Grades
____________________________________________________________________
Текст Сравнение В 5632 — 2014 с
— Забележка на производителя на базата данни.
____________________________________________________________________
МКС 77.080.20
BCR 08 7030
08 7150
08 7450
Дата на въвеждане 2015−01−01
Предговор
Цел, основни принципи и основните реда за извършване на дейности по междудържавни стандартизация, определени в § 1.0−92 «Межгосударственная система на стандартизация. Основните разпоредби» и В чл. 1.2−2009 «Межгосударственная система на стандартизация. Стандарти за междудържавни, правила и препоръки за щатите стандартизация. Правила за разработване, приемане, прилагане, актуализиране и отмяна"
Информация за стандарта
1, РАЗРАБОТЕН от Технически комитет по стандартизация ТК 375 «Металлопродукция от черни метали и сплави» на базата на Федералната държава еднозначна предприятие «Централен Научно-изследователски институт по черна металургия им.
2 ДОБАВЕН федералната агенция за техническо регулиране и метрология (Росстандарт)
3 ПРИЕТ от Магистралата съвет по стандартизация, метрология и сертификация (протокол от 28 март 2014 г. N 65-N)
За приемането гласува:
| Кратко наименование на страната на МК (ISO 3166) 004−97 | Код на страната по МК (ISO 3166) 004−97 | Съкратено наименование на националния орган по стандартизация |
| Армения | AM | Минэкономии На Република Армения |
| Беларус | BY | Госстандарт На Република Беларус |
| Казахстан | KZ | Госстандарт На Република Казахстан |
| Киргизстан | KG | Кырзызстандарт |
| Молдова | MD | Молдова-Стандарт |
| Русия | BG | Росстандарт |
| Таджикистан | TJ | Таджикстандарт |
| Узбекистан |
UZ | Узстандарт |
| Украйна |
UA | Експедиционният Украйна |
4 Постановление на Федералната агенция за техническо регулиране и метрология от 24 октомври 2014 г. N 1431-член на магистралата стандарт В 5632−2014 пуснати в действие като национален стандарт на Руската Федерация от 1 януари 2015 г.
5 В ЗАМЯНА
Информация за промените в този стандарт се публикува в рамките на годишния информационен индекс «Национални стандарти за», а текста на промени и изменения — в месечния информационен индекс «Национални стандарти». В случай на преразглеждане (замяна) или отменяне на настоящия стандарт съответното уведомление ще бъде публикувано в месечния информационен индекс «Национални стандарти». Съответната информация, уведомяване и текстове се поставят също в информационната система за общо ползване — на официалния сайт на Федералната агенция за техническо регулиране и метрология на Интернет
1 Област на приложение
Този стандарт се отнася за легирана нержавеющие деформируемые стомана и сплави на железоникелевой и никелова основа, предназначени за работа в корозионно активни среди и при високи температури.
2 позоваване
В настоящия стандарт са използвани позоваване на следните междудържавни стандарти:
В 7565−81 (ISO 377−2:1989), Чугун, стомана и сплави. Метод за вземане на проби за определяне на химичния състав
В 12344−2003 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на въглерод
В 12345−2001 (ISO 671:1982, ISO 4935:1989) Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на сяра
В 12346−78 (ISO 439:1982, ISO 4829−1:1986) Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на силиций
В 12347−77 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на фосфор
В 12348−78 (ISO 629:1982) Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на манган
В 12349−83 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на волфрам
В 12350−78 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на хром
В 12351−2003 (ISO 4942:1988, ISO 9647:1989) Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на ванадий
В 12352−81 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на никел
В 12353−78 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на кобалт
В 12354−81 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на молибден
В 12355−78 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на мед
В 12356−81 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на титан
В 12357−84 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на алуминий
В 12358−2002 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на арсен
В 12359−99 (ISO 4945:1977) са се Превърнали в углеродистые, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на азот
В 12360−82 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на бор
В 12361−2002 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на ниобия
В 12362−79 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на микропримесей антимон, олово, калай, цинк и кадмий
В 12363−79 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на селен
В 12364−84 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на церия
В 12365−84 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на цирконий
В 17051−82 Стомана, легирана и высоколегированные. Методи за определяне на тантала
В 17745−90 Стомана и сплави. Методи за определяне на газове
В 18895−97 Стомана. Метод фотоэлектрического спектрален анализ
В 24018.0−90 Сплави жаропрочные на никелова основа. Общи изисквания към методите за анализ
В 24018.1−80 Сплави жаропрочные на никелова основа. Методи за определяне на калай
В 24018.2−80 Сплави жаропрочные на никелова основа. Методи за определяне на антимон
В 24018.3−80 Сплави жаропрочные на никелова основа. Методи за определяне на олово
В 24018.4−80 Сплави жаропрочные на никелова основа. Методи за определяне на висмута
В 24018.5−80 Сплави жаропрочные на никелова основа. Методи за определяне на олово и висмута
В 24018.6−80 Сплави жаропрочные на никелова основа. Методи за определяне на арсен
В 24018.7−91 Сплави жаропрочные на никелова основа. Методи за определяне на въглерод
В 24018.8−91 Сплави жаропрочные на никелова основа. Методи за определяне на сяра
В 27809−95 Стомана и чугун. Методи за анализ спектрографического
В 28033−89 Стомана. Метод на анализ рентгенофлюоресцентного
В 28473−90 Чугун, стомана, железни сплави, хром, манган метални. Общи изисквания към методите за анализ
В 29095−91 Сплави, прахове жаропрочные, устойчив на корозия, прецизна въз основа на никел. Методи за определяне на желязо
Забележка — При ползване на настоящия стандарт е препоръчително да се провери действието на посочените стандарти в информационната система за общо ползване — на официалния сайт на Федералната агенция за техническо регулиране и метрология на Интернет или по годишния информационното показалеца «Национални стандарти», която е публикувана от 1 януари на текущата година и в последните заглавия месечен информационен показалеца «Национални стандарти» за текущата година. Ако референтен стандарт заменя (променен), при ползването на настоящия стандарт трябва да се ръководи от който замества (променен) стандарт. Ако референтен стандарт е отменен без замяна, позиция, в която дадена връзка към него, се прилага в частта, засягащи тази връзка.
3 Термини и определения
В настоящия стандарт прилагат термини от [1], както и на следните термини със съответните дефиниции:
3.1 легирана нержавеющие стомана: Стомана с минимална маса дял от хром 10,5% и максимална маса на дялове на въглерод 1,2%.
Забележка — При ограничен брой легирани неръждаеми стомани допуска минимална маса делът на хром 7,5%.
3.2 сплави на железоникелевой на базата на: на Сплави, основната структура, която е твърд разтвор на хромирани и други легирующих елементи в железоникелевой основа (сума от никел и желязо над 65% при приблизителната отношение на никел, да се изгладят 1:1,5).
3.3 сплави на никелова основа на: Сплави, основната структура, която е твърд разтвор на хромирани и други легирующих елементи на никелова основа (маса делът на никел, не по-малко от 50%).
3.4 устойчиви на корозия на стомана и сплави: Стомана и сплави, притежаващи устойчивост на електрохимични и химични корозия (атмосферната, почвата, алкална, химическа, физиологичен разтвор), межкристаллитной корозия, корозия под напрежение и др
3.5 топлоустойчиви (окалиностойкие) стомана и сплави: Стомана и сплави, притежаващи устойчивост на химически унищожаване на повърхността в газова среда при температури над около 550 °C, работещи в разтоварени или слабонагруженном състояние.
3.6 жаропрочные стомана и сплави: Стомана и сплави, работещи в нагруженном състояние при високи температури в продължение на определен период от време и притежаващи при това с достатъчна устойчивост на топлина.
3.7 легирующие химични елементи: Химични елементи, специално препис от стомана или рафтинг в определено количество, маса, чиито акции се контролира.
3.8 остатъчни химични елементи: Химични елементи (титан, мед, никел, алуминий, ниобий, кобалт, волфрам, ванадий, молибден и други елементи), които са добавени не умишлено, а попаднал в стомана и сплав случайно от шихтовых материали, огнеупоров и др.
3.9 маркировочный анализ, Количествен анализ на стомана, проведено на ковшевой проба или на проба от крайния блок (передельной заготовки, продукти). За производство на водород маркировочным анализ е неговата масова акция, определена в течна стомана след вакуумирования, преди разливкой.
4 Наименования и съкращения
4.1 В наименованиях марки стомана и сплави химични елементи са обозначени със следните букви: А (в началото на марката) — сяра, А в средата на марката) — азот, Б — ниобий, — волфрам, Г — манган, Д — мед, E, селен, кобалт, М — молибден, Н — никел, P — фосфор, Р — бор, С — силиций, Т — титан, Ф — ванадий, X — хром, Ц — цирконий, Ю — алуминий, ч — РЗМ (редки земи метали: лантан, празеодим, церий и др).
Наименование марки стомана се състои от обозначаване на елементите и след тях цифри. Цифрите, които стоят след буквите обозначават средната масова акция легирующего елемент в цели единици, с изключение на елементи, които присъстват в стомана в малки количества. Цифри преди писмото символа обозначават средна или максимална (при липса на долната граница) масова акция на въглерод в стомана в стотни от процента.
Име на марки на сплави на железоникелевой и никелова основа се състои само от писмо наименования легирующих елементи, с изключение на:
— въглерод (само за сплави на железоникелевой основа), за който цифри преди писмото символа обозначават средна или максимална дял на въглерод в стотни от процента;
— никел, след което се обозначават с цифри, обозначаваща го средната масова дял в процент.
Изключение правят следните сплави: (7−6) 07Х15Н30В5М2 (ЧС81), (8−3) ХН54К15МБЮВТ (ВЖ175), (8−8) ХН55К15МБЮВТ (ЭК151), (8−12) ХН56К16МБВЮТ (ВЖ172).
4.2 Стомана и сплави, получени с използване на специални методи (процеси) на топене или специални переплавов, допълнително се обозначи чрез тире, в края на наименование марка следните букви:
VD — вакуумно-електродъгово переплав, Ш — электрошлаковый переплав и ПИШ — вакуумно-индукционная выплавка, ГР — газокислородное рафинирование, ПО — вакуумно-кислородно рафинирование, PD — плазмена выплавка с последващо вакуумно-дуговым переплавом, ID — вакуумно-индукционная выплавка с последващо вакуумно-дуговым переплавом, ШД — электрошлаковый переплав с последващо вакуумно-дуговым переплавом, ПТ — плазмена выплавка, ЕЛ — електронно-лъчева переплав, П — плазменно-електродъгово переплав, ИШ — вакуумно-индукционная выплавка с последващо электрошлаковым переплавом, ИЛ — вакуумно-индукционная выплавка с последващо електронно лучевым переплавом, ПИ — вакуумно-индукционная выплавка с последващо плазменно-дуговым переплавом, ПШ — плазмена выплавка с последващо электрошлаковым переплавом, SQU — плазмена выплавка с последващо електронно лучевым переплавом, PP — плазмена выплавка с последващо плазменно-дуговым переплавом, ШЛ — электрошлаковый переплав с последващо електронно лучевым переплавом, ШП — электрошлаковый переплав с последващо плазменно-дуговым переплавом, РАСТЕЖ — обработка на синтетични шлака, JS — вакуумно-плазмен переплав, В — с вакуумированием, DD — double вакуумно-електродъгово переплав, ГВР — газокислородное рафинирование с последващо вакуумно-кислородным рафинированием.
5 Класификация на
5.1 Легирана нержавеющие стомана в зависимост от структурата разделени в класове:
— мартенситный — стомана с основната структура на мартенсита;
— мартенсито-ферритный — стомана, съдържащи в структурата освен мартенсита не по-малко от 10% дирекции;
— ферритный — стомана, като структура калофер, (без 
— аустенито-мартенситный — стомана, като структурата на самоков и мартенсита, броят на които може да се променя в широки граници;
— аустенито-ферритный — стомана, като структурата на самоков и калофер (на риска от над 10%);
— аустенитный — стомана, като структурата на устойчиво самоков.
Единица на стомана от класове по структурните черта е условно, тъй като включва само една термичната обработка, а именно — охлаждане на въздуха, след высокотемпературного отопление (над 900°С) на проби по-малки размери. Затова структурни отклонения в стомана браковочным знак не са.
