С посещението на този сайт вие приемате използването на cookie. Повече за нашата политика cookie.

В 11878-66

ГОСТ Р ISO 15353-2014 ГОСТ Р 55080-2012 ГОСТ Р ISO 16962-2012 ГОСТ Р ISO 10153-2011 ГОСТ Р ISO 10280-2010 ГОСТ Р ISO 4940-2010 ГОСТ Р ISO 4943-2010 ГОСТ Р ISO 14284-2009 ГОСТ Р ISO 9686-2009 ГОСТ Р ISO 13899-2-2009 В 18895-97 В 12361-2002 В 12359-99 В 12358-2002 В 12351-2003 В 12345-2001 В 12344-88 В 12350-78 В 12354-81 В 12346-78 В 12353-78 В 12348-78 В 12363-79 В 12360-82 В 17051-82 В 12349-83 В 12357-84 В 12365-84 В 12364-84 ГОСТ Р 51576-2000 В 29117-91 В 12347-77 В 12355-78 В 12362-79 В 12352-81 ГОСТ Р 50424-92 ГОСТ Р 51056-97 ГОСТ Р 51927-2002 ГОСТ Р 51928-2002 В 12356-81 ГОСТ Р ISO 13898-1-2006 ГОСТ Р ISO 13898-3-2007 ГОСТ Р ISO 13898-4-2007 ГОСТ Р ISO 13898-2-2006 ГОСТ Р 52521-2006 ГОСТ Р 52519-2006 ГОСТ Р 52520-2006 ГОСТ Р 52518-2006 В 1429.14-2004 В 24903-81 В 22662-77 В 6012-2011 В 25283-93 В 18318-94 В 29006-91 В 16412.4-91 В 16412.7-91 В 25280-90 В 2171-90 В 23401-90 В 30642-99 В 25698-98 В 30550-98 В 18898-89 В 26849-86 В 26876-86 В 26239.5-84 В 26239.7-84 В 26239.3-84 В 25599.4-83 В 12226-80 В 23402-78 В 1429.9-77 В 1429.3-77 В 1429.5-77 В 19014.3-73 В 19014.1-73 В 17235-71 В 16412.5-91 В 29012-91 В 26528-98 В 18897-98 В 26529-85 В 26614-85 В 26239.2-84 В 26239.0-84 В 26239.8-84 В 25947-83 В 25599.3-83 В 22864-83 В 25599.1-83 В 25849-83 В 25281-82 В 22397-77 В 1429.11-77 В 1429.1-77 В 1429.13-77 В 1429.7-77 В 1429.0-77 В 20018-74 В 18317-94 ГОСТ Р 52950-2008 ГОСТ Р 52951-2008 В 32597-2013 ГОСТ Р 56307-2014 В 33731-2016 В 3845-2017 ГОСТ Р ISO 17640-2016 В 33368-2015 В 10692-2015 ГОСТ Р 55934-2013 ГОСТ Р 55435-2013 ГОСТ Р 54907-2012 В 3845-75 В 11706-78 В 12501-67 В 8695-75 В 17410-78 В 19040-81 В 27450-87 В 28800-90 В 3728-78 В 30432-96 В 8694-75 ГОСТ Р ISO 10543-99 ГОСТ Р ISO 10124-99 ГОСТ Р ISO 10332-99 В 10692-80 ГОСТ Р ISO 17637-2014 ГОСТ Р 56143-2014 ГОСТ Р ISO 16918-1-2013 ГОСТ Р ISO 14250-2013 ГОСТ Р 55724-2013 ГОСТ Р ISO 22826-2012 ГОСТ Р 55143-2012 ГОСТ Р 55142-2012 ГОСТ Р ISO 17642-2-2012 ГОСТ Р ISO 17641-2-2012 ГОСТ Р 54566-2011 В 26877-2008 ГОСТ Р ISO 17641-1-2011 ГОСТ Р ISO 9016-2011 ГОСТ Р ISO 17642-1-2011 ГОСТ Р 54790-2011 ГОСТ Р 54569-2011 ГОСТ Р 54570-2011 ГОСТ Р 54153-2010 ГОСТ Р ISO 5178-2010 ГОСТ Р ISO 15792-2-2010 ГОСТ Р ISO 15792-3-2010 ГОСТ Р 53845-2010 ГОСТ Р ISO 4967-2009 ГОСТ 6032-89 В 6032-2003 В 7566-94 В 27809-95 В 22974.9-96 В 22974.8-96 В 22974.7-96 В 22974.6-96 В 22974.5-96 В 22974.4-96 В 22974.3-96 В 22974.2-96 В 22974.1-96 В 22974.13-96 В 22974.12-96 В 22974.11-96 В 22974.10-96 В 22974.0-96 В 21639.9-93 В 21639.8-93 В 21639.7-93 В 21639.6-93 В 21639.5-93 В 21639.4-93 В 21639.3-93 В 21639.2-93 В 21639.0-93 В 12502-67 В 11878-66 В 1763-68 В 13585-68 В 16971-71 В 21639.10-76 В 2604.1-77 В 11930.7-79 В 23870-79 В 11930.12-79 В 24167-80 В 25536-82 В 22536.2-87 В 22536.11-87 В 22536.6-88 В 22536.10-88 В 17745-90 В 26877-91 В 8233-56 В 1778-70 В 10243-75 В 20487-75 В 12503-75 В 21548-76 В 21639.11-76 В 2604.8-77 В 23055-78 В 23046-78 В 11930.11-79 В 11930.1-79 В 11930.10-79 В 24715-81 В 5639-82 В 25225-82 В 2604.11-85 В 2604.4-87 В 22536.5-87 В 22536.7-88 В 6130-71 В 23240-78 В 3242-79 В 11930.3-79 В 11930.5-79 В 11930.9-79 В 11930.2-79 В 11930.0-79 В 23904-79 В 11930.6-79 В 7565-81 В 7122-81 В 2604.3-83 В 2604.5-84 В 26389-84 В 2604.7-84 В 28830-90 В 21639.1-90 В 5640-68 В 5657-69 В 20485-75 В 21549-76 В 21547-76 В 2604.6-77 В 22838-77 В 2604.10-77 В 11930.4-79 В 11930.8-79 В 2604.9-83 В 26388-84 В 14782-86 В 2604.2-86 В 21639.12-87 В 22536.8-87 В 22536.0-87 В 22536.3-88 В 22536.12-88 В 22536.9-88 В 22536.14-88 В 22536.4-88 В 22974.14-90 В 23338-91 В 2604.13-82 В 2604.14-82 В 22536.1-88 В 28277-89 В 16773-2003 В 7512-82 В 6996-66 В 12635-67 В 12637-67 В 12636-67 В 24648-90

В 11878−66 Стомана аустенитная. Методи за определяне на съдържанието на ферритной фаза в прутках (с Промените, N 1, 2)

В 11878−66

Група В09

ДЪРЖАВЕН СТАНДАРТ СЪЮЗА НА ССР

СТОМАНА АУСТЕНИТНАЯ
Методи за определяне на съдържанието на ферритной фаза в прутках

Austenitic steel bars.
Methods for the determination of the ferrite-phase

ОКСТУ 1909

Дата на въвеждане 1967−07−01

ИНФОРМАЦИОННИ ДАННИ

1. РАЗРАБОТЕНА И ВЪВЕДЕНА от Министерството на черната металургия на СССР

РАЗРАБОТЧИЦИТЕ И. Н. Ani, I. A. Павперова, Ж. К. Семина, Ж. П. Казакова, А. В. Горжевская

2. ОДОБРЕНИ И ВЪВЕДЕНИ В ДЕЙСТВИЕ на ПОСТАНОВЛЕНИЕ стандарти Комитет, мерки и измервателни уреди при Съвета на Министрите на СССР от 15.03.66

3. ВЪВЕДЕН Е ЗА ПЪРВИ ПЪТ

4. РЕФЕРЕНТНИТЕ РЕГУЛАТОРНИ И ТЕХНИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ

   
Наименование NTD, в който дадена връзка
Номер на точка, алинея, регистрация, приложения
В 8.518−84
4.1 а
В 26364−90
3.4, 4.1 а

5. Ограничение на срока на валидност, заснети по решение на Магистралата на Съвета по стандартизация, метрология и сертификация (ИУС 2−93)

6. ПРЕИЗДАВАНЕ (август 1995 г.) с Промените, N 1, 2, одобрени в октомври 1974 г., декември 1987 г. (ИУС 10−74, 3−88)


Този стандарт се отнася за аустенитные нержавеющие стомана марки 17Х18Н9, 12Х18Н9, 12Х18Н9Т, 04Х18Н10Т, 12Х18Н10Т, 08Х18Н10, 04Х18Н10, 02Х18Н10, 06Х18Н11, 12Х18Н12Т, 08Х18Н12Т и 08Х18Н12Б и определя металлографический и магнитни методи за определяне на съдържанието на ферритной фаза (СФФ).

Контрол върху съдържанието на СФФ са подложени на подправени и катаные пръчки с диаметър или дебелина от 80 до 270 мм

По споразумение на страните посочените методи за определяне на СФФ могат да бъдат разпространени и са станали аустенитного клас на другите марки.

Избор на метод и прилагането му трябва да включва в стандартите и техническите условия на металлопродукцию, за определяне на технически изисквания към нея.

Поносите, Изъм. N 1, 2).

1. ПОДБОР НА ПРОБИ И ФИЛЕ ШЛИФОВ

1.1. Броят на пробите за определяне на съдържанието на СФФ в плавке стомана определят стандарти и техническите условия на продуктите; те трябва да бъдат не по-малко от две.

1.2. Мостри избрани от всякакви пръчки контролирана топене на произволни места:

а) при контрола за две или три шлифах — от различни пръчки;

б) при контрола на по-голям брой шлифов проби трябва да бъдат избрани не по-малко от три пръчки.

Място на вземане на проби от удължени, съответстващи на определено място по височина блок, може да бъде определен по споразумение на страните.

1.3. При металлографическом метод на определяне на СФФ проби за извършване на шлифов изрязани от кръгъл или квадратен профил с диаметър или дебелина от 80 до 270 мм от центъра до средата на радиус, или на четвърт от дебелината (виж чертежа).

Черчеж.

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)


1.4. Дължина на пробата ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)в посока на оста на пръчка и пръчка с инсталирани не по-малко от 10−12 мм. Припуск ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)за шлифоване трябва да бъде по-голям или равен на 0,5 mm (виж чертежа).

1.5. Изключен, Изъм. N 2.

1.6. Пробите трябва да се реже студено механичен начин. Допуска автогенная рязане при условие, че шлиф ще бъде изработен от мястото на рязане на разстояние не по-малко от 25 mm.

1.7. Определяне на съдържанието на СФФ металлографическим и магнитни методи се извършва на проби в състояние на доставка.

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ФЕРРИТНОЙ ФАЗА МЕТАЛЛОГРАФИЧЕСКИМ МЕТОД

2.1. На проби, изрязани по влакна, произведени шлифы по равнината, минаваща от центъра до средата на радиуса на пръчка и пръчка с (виж чертежа).

2.2. Микрошлиф подложени на электролитическому или химически гравирани. Електролитни гравиран извършват в 10%-н воден разтвор на оксалова киселина при стайна температура и плътност на тока 0,03−0,08 а/смГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)в продължение на 20−40 с.

Химическо ецване извършват в реактиве следващия състав: 20 ml вода, 20 ml концентрирана солна киселина и 4 грама на меден сулфат. Ецване се извършва при стайна температура в продължение на 8−10 с.

Допуска гравиран в реактивах друг състав, осигуряващи бързо и качествено ецване (райони не трябва да се окисленными, а техните граници трябва да бъдат тънки и остри).

2.3. Съдържанието на СФФ в стомана оценка на гледане на цялата си площ травленого микрошлифа.

2.4. На всеки шлифе при увеличаване на 280−320ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)и диаметър на зрителното поле микроскоп 0,38−0,43 mm определят мястото с най-голямо съдържание на СФФ, което визуално се оценява в точки или в проценти, като се сравняват с фотоэталонами приложената скала.

Арбитражни определяне на съдържанието на СФФ се извършва фотоснимку, направено при увеличаване на 280−320ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2), с диаметър фотоотпечатка, съответно равен на 115−130 mm.

2.5. Свързани с този стандарт скала за определяне на съдържанието на СФФ — пятибалльная и има допълнителни фотоэталоны в 0,5; 1,5 и 2,5 точки.

Скала е представена от два реда фотоэталонов, различни по големина и брой места (виж раздели).

2.4, 2.5 поносите, Изъм. (2).

2.6. (Изключен, Изъм. (2).

2.7. Съдържанието на СФФ в плавке оценяват по два начина:

а) на максимално точка или процент от оценки на две проби;

б) за средната точка или процент от оценки на две или повече проби.

Начин на оценка се определя стандарти и техническите условия на продуктите.

2.8. Норма на съдържание на СФФ в зависимост от дестинацията стомана се определя стандарти и техническите условия на продуктите.

Ако резултатите от изпитванията незадоволителни, след това отново се извършва изпитване на проби, избрани от други удължени; при оценката на топене vp 2.7 а в същия брой, при оценката на топене vp 2.7 б — на удвоенном количество проби. Резултатите от повторните изпитания са окончателни.

3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ФЕРРИТНОЙ ФАЗА НА МАГНИТЕН МЕТОД

3.1. За магнитен метод за определяне на СФФ проби, отсякоха от пръчки във формата на кръста темплетов височина не по-малко от 10 mm.

3.2. Определянето се извършва на апартаментите са с шлифован профил на повърхността макрошлифов, произведени на проби. Допуска определянето се извършва на макрошлифах, използвани за контрол на макроструктуры до офорт.

3.3. Основният магнитен метод на най-високата точност е метод на магнитното насищане.

3.4. Работни средства за измерване са ферритометры в 26364−90 при измерване на съдържанието на ферритной фаза в рамките на 0−20%. При измерване на СФФ повече от 20% допуска прилагането на други уреди при наличието на съответната градуировки.

3.5. Класификация на работните средства за измерване трябва да се извършва при стандартни образци на СФФ, аттестованным метод на магнитното насищане или металлографическим метод.

3.6. За определяне на СФФ на макрошлифе се извършва не по-малко от 40 измервания равномерно разположени по две-три диаметрам (диагоналям). При установяване на макрошлифе зона с най-голям СФФ прекарват по-малък брой измерения, но не по-малко от 20.

3.7. СФФ на макрошлифе определят средния от трите максималните показания на уреда в различни места на шлифа с последващо го израз на градуировочной крива в точки или проценти.

3.8. СФФ в плавке оценяват по два начина:

а) на максимално указание от оценки на две проби;

б) на средна указание от оценки на две или повече проби.

Начин на оценка се определя стандартите или техническите условия на продуктите.

3.9. Ако резултатите от изпитванията са незадоволителни, след това отново се извършва изпитване на проби, избрани от други удължени; при оценката на топене на максимално показател — в същия брой, при оценката на топене на средния показател на удвоенном количество проби. Резултатите от повторните изпитания са окончателни.

Разд. 3 поносите, Изъм. (2)

4. ПОВЕРКА НА УРЕДИ

4.1. Преди започване на работа на новия уред градуируется.

4.1 а. Методика на първичен и периодични поверок ферритометров (в 26364−90) се определя в съответствие с ГОСТ 8.518−84.

(Въведени допълнително, Изъм. (2).

4.2. Класификация на уреда, т. е. получаване на градуировочной кривата на зависимостта на показанията на уреда от съдържанието на СФФ, прекарват по изпълнението проби с различно съдържание на СФФ. Препоръчва се изграждане на една градуировочной крива за пръчки с размери от 80 до 180 мм, а вторият — 180 мм или повече.

4.3. Стандарти трябва да произвеждаме от пръчки контролирана марка стомана.

Допуска се производство на показателите за стомана марки 17Х18Н9, 12Х18Н9, 12Х18Н9Т, 04Х18Н10Т, 08Х18Н10, 04Х18Н10, 02Х18Н10, 06Х18Н11, 12Х18Н12Т, 08Х18Н12Т, 08Х18Н12Б, от стомана марка 12Х18Н10Т.

Поносите, Изъм. N 1).

4.4. Като еталони се използват микрошлифы, издълбани и произведени в съответствие с решетка. 1.3 и 2.1. Една от страните микрошлифа, разположен напречно на оста на пръчка и пръчка с, се подготвят като макрошлиф в съответствие с п. 3.2.

4.5. Съдържанието на СФФ в эталонах металлографическим метод се определя чрез точкова оценка по методика, описана в разд. 2.

4.6. Съдържанието на СФФ в эталонах магнитен метод се определят в съответствие с методологията, описана в разд. 3.

4.7. По данни на съответните стандарти с различно съдържание на СФФ, изграждат градуировочную крива на уреда в координати «показания на уреда — резултат СФФ». На всеки 5−6 точки на кривата трябва да се определя не по-малко от 10 на резултатите, получени в различни референтни проби.

Забележка. Разрешава класификация на уреда в координати «показания на уреда — обемен съдържанието на СФФ». В този случай съдържанието на СФФ в референтните проби определят един от методите за количествено определяне на металлографии, например точки, и изразяват в проценти.

4.8. За правилното функциониране на уреда за експлоатация и след основен ремонт се проверяват периодично по две-три изпълнението образци с предварително определени показания, съответните различни части на градуировочной кривата на уреда.

СКАЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УВЕЛИЧЕНИЕ 300Х


УВЕЛИЧЕНИЕ 300Х


Точки (лихви)


0,5 (1−2%)

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)




1,0 (2,5−3,5%)
а

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)

б

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)




1,5 (4−5%)

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)




2,0 (5,5−6,5%)
а

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)


б
ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)




2,5 (8,5−9,5%)

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)




3 (11,5−12,5%)
а

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)


б

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)




4 (23,5−24,5%)
ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)



5 (47,5−48,5%)
а

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)


б

ГОСТ 11878-66 Сталь аустенитная. Методы определения содержания ферритной фазы в прутках (с Изменениями N 1, 2)